Международна конференция, посветена на годишнината от рождението на о. Паисий Хилендарски и от създаването на „История славянобългарска“

Плакат_2
На 15. и 16. септември 2022 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе проведена международна конференция на тема „ Монашеството и българската историопис от XVIII в. – извори, употреби, интерпретации“ в чест на 300-годишнината от рождението на Отец Паисий Хилендарски. Тя бе организирана от Софийския университет, Факултет по славянски филологии(1), и от Зографската света обител. В програмата бяха включени 32 доклада на учени от България, Англия, Белгия, Германия, Гърция, Италия. Конференцията бе открита от деканата на Факултета по славянски филологии доц. д-р Бойко Пенчев и от иеромонах Атанасий от името на манастирското братство. Пленарната секция включваше три доклада. В първия доклад, озаглавен „Типове подходи към разбиране на „История славянобългарска“ и въобще на историята“, иером. Атанасий разгледа три основни гледни точки към историята. Първата от тях той определи като етноцентрична, втората – като изхождаща от понятието за „въобразени общности“, а третата като еклисиологична, чрез която според автора се преодоляват някои ограничения на първите два подхода, защото единството на членовете на Църквата не е въпрос на обща идеология, то е онтологично единство в Христовото тяло, надскачащо всякакви етнически и идеологически различия. В този смисъл светците са висш критерий за историческия разказ и неслучайно последната глава в „История славянобългарска“ е посветена на тях. В следващия доклад „Дидактика и история в текстовете на Паисий Хилендарски и Йосиф Брадати“ Аделина Ангушева открои приликите в творбите на двама монаси от втората половина на XVIII век – хилендарския монах Паисий и рилския монах Йосиф Брадати, а именно: поучения срещу неразумността и заблудата, акцент върху ролята на знанието, наставления чрез примери за образцов християнски живот. Третият доклад на Лилия Илиева, озаглавен „Мавро Орбини и Цезар Бароний в преводи: съпоставка с езика и правописа на Паисий Хилендарски“, дискутира пластове в езика на „История славянобългарска“, идещи от средата, в която живее монахът (роден говор, език на монашеската общност), и от изворите му (църковнославянски, руски, славеносръбски и др.).
(1) Организирането на конференцията бе подкрепено от Фонда за научни изследвания на Софийския университет по Договор № 80-10-74/10.05.2022 г.
Атанасий33
Конф-22
viber_image_2022-12-10_16-54-03-375
Няколко доклада се спряха на изворите за живота на Отец Паисий и на изворите, които той използва. Сред тях бе докладът на Димитър Пеев за Стематографията на Христофор Жефарович и за отношението на о. Паисий към нея и докладът на Генчо Банев, който говори за „История славянобългарска“ в контекста на културата и мисленето на Балканите на XVIII век. Множество доклади анализираха теми и мотиви в Отец-Паисиевата творба в съпоставка с други съчинения, например с творби на Софроний Врачански (Николай Аретов и Надежда Александрова), на Найден Геров, Христаки Павлович и др. Други доклади проследиха разпространението на „История славянобългарска“ в ръкописната традиция, както и свидетелства за техните преписвачи и читатели (последователи на Отец Паисий), например Отец Харитон Рилец и неговите ученици (Даринка Караджова), Стоян Ахтар (Лъчезар Перчеклийски, Мариана Керанджиева), Отец Пантелеймон Хилендарски (Маргарет Димитрова и Елена Узунова), дон Едоардо Валпа (Петко Петков) и др. Няколко доклада анализираха изграждането на образа на Отец Паисий в следходните епохи (Мила Кръстева, Раймонд Детрез, Катя Станева, Сирма Данова и др.)

Оживените дискусии по време на научната конференция допринесоха за по-пълното осмисляне както на християнския контекст, в който „История славянобългарска“ е написана, така и на отношението към нея в различни епохи и среди.

Програмата на конференцията може да видите тук.

Плакат 1