Книгата се появява за първи път през 2008 г. Първият том обхваща 20 биографии на вярващи хора – клирици, мъже и жени, живели през втората половина на 19 век до края на 20 век. Включени са и 45 „чудесни и поучителни истории“ от същия период.

Трябва да отбележим, че на гръцки миряни не са обратното на клирици, а буквално „хора в света“. Такива са и всички свещеници, които не са монаси и служат в енориите. В този смисъл на гръцки език миряни е обратното на монаси. Но обратно единствено като място на подвига – „в света“ или „извън света“, а не като качество на живота в Христос.

Затова и в този сборник са включени житията на 20 души, живели са в различни райони на Гърция – на различна възраст, включително и деца, семейни или безбрачни. Описани са много живо, с различни характери, но всички имат и някои общи белези – обичали са Църквата, били са простодушни, искрени и нелицемерни, живели са аскетично и с търпение са преминавали през различни житейски изпитания. Всички обичали молитвата. Повечето били обикновени хора, неграмотни или слабограмотни – всички те свидетелстват, че християнството не е елитарна религия. Че богословието на Църквата е жива сила, която е действена у всеки, независимо от житейското му поприще, интелектуални дадености и социално положение.

Разказите са особено вдъхновяващи за обикновените християни, за всички нас, които живеем в света. Защото те опровергават широко разпространената заблуда, че светостта и възможна единствено в манастира, че това е единственото поприще, което със сигурност спасява.

Тези разкази са събрани от светогорското исихастирио „Св. Йоан Предтеча“ – които са и и издател на гръцкия оригинал. Те нямат автор, но авторитетната светогорска килия застава със своя авторитет зад автентичността на събраните свидетелства. Така жанрът на сборника се доближава до този на древните патерици, които съдържат кратки откъси от поученията и за живота на известни подвижници.

И още нещо, което сближава книгата с древните патерици и което е важно да знаем. Както в патериците са били включени текстове не само на официално прославяни от Църквата светци, но и на множество авви, пустиници, които вярващите са почитали като святи, като познали Господа Иисуса Христа, така и в тази книга, включените житиеписи не са на хора, които официално са канонизирани от Църквата. Но те се почитат като светци от местната църковна общност, за тях християните имат памет, те поддържат молитвена връзка с тях. По техните молитви Господ и сега извършва чудеса.

Българското издание е много красиво оформено – с авторски рисунки на един от зографските братя, както и на талантливата млада художничка Назария Малева. Включени са и запазени фотографии на някои от описаните в книгата „подвижници в света“. Книгата представлява интерес за всеки мирянин – свещеник или обикновен християнин, който искрено обича Христос и се подвизава извън манастирските стени.

Молебен канон на св. Климент Охридски

Това е един напълно нов превод на Молебния канон към св. Климент Охридски (27 юли 916 г.), написан от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан през първата половина на 13 век. Изданието е първото от Зографската поредица „Аналогион“, в която се публикуват текстове, свързани с църковното богослужение.

До днес преводът на славянски език на Молебния канон е познат само по един препис, Стружкия празничен миней, който се пази в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“. От него обаче липсват тропарите от четвърта, пета, шеста и части от трета и седма песни, поради загубване на лист от ръкописа. Това кара авторския екип да пристъпи към нов превод на църковнославянски език на канона, този път от гръцкия оригинал.

Изданието е триезично – с паралелен текст на църковнославянски и български език, поместен е и гръцкият оригинал. Стремежът на преводача, монах Климент от Зографската св. обител, е да постигне един по-певаем текст, с по-голяма ритмичност, като се отчете желанието преводът да се използва най-вече за богослужебни цели. С тази цел към оригиналния текст са добавени седален след трета песена, кондак след шеста, величания и молитва в края на канона от други служби на светеца.

Интерес представлява и поместеният оригинален текст на Охридския архиеп. Димитър Хоматиан. Както отбелязват издателите в увода, по различни съображения този текст е бил променян, напасван и съкращаван от гръцките издатели и не се среща понастоящем в оригинал в нито едно от разпространените издания. Характерен пример за това е промяната на оригинални думи като България и български с други. Поради тези самоволни промени е нарушен и изгубен оригиналният акростих на автора, който се подписва като Димитър Български.

Редакцията на новия превод на Молебния канон е на проф. Мария Йовчева и йерод. Атанасий от Зографския манастир.

Книгата е полезна за всички свещеници за богослужебни цели, но и за всички миряни, които почитат св. Климент Охридски и търсят неговата молитвена защита.