Международна конференция посветена на изследванията върху Зографската библиотека и архив (27 – 28 октомври 2017)

В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя конференция организирана по проект Зографският дигитален архив в СУ „Св. Климент Охридски“ с подкрепата на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма Матер“, който финансира проекта, както и със съдействието на Фондация „Наследство на Зографската свeта обител“. Научния форум бе организиран, за да се даде възможност на учени с различен изследователски профил да споделят опита си при описание и издаване (включително с електронни средства) на средновековни и предмодерни извори. Основните разгледани извори бяха: славянски ръкописи от XVIII–XIX век, византийски, молдо-влахийски и османски документи, както и ранни печатни издания.

На тази конференция бе представена работата на научно-изследователските екипи работещи по Зографския проект. Заглавието на научният форум бе: „Зографската библиотека и архив. Изследователски подходи при дигитализацията, описанието и изданието на изворите“. Целта бе да се предизвика дискусия, да се споделят подходи, опит и идеи при описанието и издаването на средновековни и предмодерни извори и архиви, включително и с различни електрони и дигитални средства. По време на конференцията бяха представени 21 доклада, организирани в общо 6 секции и кръгли маси. В конференцията с доклади или с изказвания на кръглите маси участваха учени от 9 държави: Австрия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Румъния, Русия, САЩ, Швеция. Официални езици на конференцията бяха български, английски и руски.

Конференцията бе открита от проф. Маргарет Димитрова, която говори за целите на проекта, от проф. Андрей Бояджиев, който сумира постигнатото, от доц. Димитър Биров, ръководител на програмата „Технологични екосистеми“, и от Добромир Добрев, административен директор на УКХ „Алма матер“. След това о. Атанасий, библиотекар на Зографския манастир говори за трудностите, с които се сблъсква екипната работа и посочи евангелски идеи като извор на вдъхновение при търсене на диалог и взаимно разбиране между членовете на екипите.

Няколко доклада бяха посветени на ръкописи от Зографския манастир, които днес се намират в други хранилища. Марина Крутова (Москва) представи текст, чийто фокус бяха ръкописи от XV-XVII в. и документи от XVIII-XIX в., пазени днес в Руската държавна библиотека в Москва. Пьотр Жгун и Вера Подковирова говориха за ръкописи, създадени от ученици на преп. Паисий Величковски. Ралф Клеминсон анализира разпространението на преводните слова на Доротей Газски, като се спря на ръкопис от Зографския манастир и на преписи от други хранилища. Жана Левшина постави методологически въпроси при представянето на електронен корпус от 370 славянски ръкописа от XIII-XIX в., пазени в Руската национална библиотека в Санкт Петербург.

Специална кръгла маса бе посветена на проблемите и терминологията при каталогизирането и описанието на славянски ръкописи от XVIII-XX в. и връзката им с печатните книги. На нея екипът, работещ върху кратък каталог на такива ръкописи в Зографската света обител, които досега не са били каталогизирани, представи своята работа чрез презентацията на Андрей Бобев. Професор Елисавета Мусакова обърна внимание както на липсата на утвърдена терминология при описването на късната украса в ръкописите и на необходимостта от по-нататъшно проучване на нейните евентуални образци от печатните книги, така и на общи проблеми от кодикологическо естество в подготвяния за печат опис. По време на дискусиите, в които взеха участие Климентина Иванова, Аделина Ангушева, Маргарет Димитрова, Ралф Клеминсън, Антоанета Гранберг, Хайнц Миклас, М.А. Джонсън, бе обсъждано какво е sine qua non за един такъв кратък каталог на късни ръкописи и как може да се избегнат терминологични недоразумения и неточности. Хайнц Миклас сподели опита си при създаването на каталога на ръкописите в Зографската обител в съавторство с Божидар Райков и Христо Кодов. Голям интерес предизвика доклада на Георги Парпулов, който предложи нова хипотеза за Зографския царски поменик, като говори за изгубеното му начало, което се открива в друг зографски ръкопис и на базата на което той предлага друга датировка.

Генчо Банев направи обзор на съхраняваните в Зографския манастир византийски и славянски грамоти и подготовката за издаването им в серията Archives de l’Athos. Констатира, че в сравнение със сбирките на останалите атонски манастири Зографската колекция е пета сред манастирите на Света Гора по брой на този род документи. На палеографските и правописните особености на влахо-молдовските грамоти, пазени в Зографската обител, обърна внимание Димитър Пеев. Петронел Захарюк и Георге Лазар пък представиха нови свидетелства за връзките на молдовския елит със Зографския манастир и за даренията, които манастирът е получавал от молдовските владетели.

В друга секция бяха обединени доклади, занимаващи се с извори от Зографския манастир, създадени през османския период: Григор Бойков и Дамян Борисов представиха сбирката от над 800 османски документа от различен тип от периода XV-XX в. От своя страна Мария Кипровска запозна аудиторията с принципите, възприети от екипа (Гр. Бойков, Д. Борисов, М. Кипровска, Ф. Кодзагеоргис), занимаващ се с издаването на пазените в Зографския архив османски документи (султански грамоти и съдебни решения) от XV в. Гр. Бойков и о. Козма (Поповски) показаха резултати от съвместната работа на слависти и османисти: водните знаци, идентифицирани в датирани османски документи, са от полза за датиране на недатирани до днес славянски ръкописи и освен това се оказват важно допълнение към съществуващите днес каталози на водни знаци. Секцията завърши с доклада на Генчо Банев върху кондиките в Зографския манастир – разисквани бяха трудностите при тяхното каталогизиране и видовете документи, означавани с термина „кондика“. В отделна секция бяха събрани доклади, занимаващи се с описанието и каталогизацията на музикалните ръкописи. Гоце Ристески защити решенията, които е трябвало да вземе при каталогизиране на славянските музикални ръкописи в Зографския манастир. Той хвърли нова светлина върху връзките на атонския манастир с Рилския манастир в тази сфера. Светлана Куюмджиева пък даде нови свидетелства за връзките между Хилендарското и Зографското братство. Вася Велинова говори за сбирката от късни музикални ръкописи на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ (Софийски университет „Св. Климент Охридски“).

Конференцията завърши с кръгла маса върху използването на дигитални технологии при каталогизирането и издаването на ръкописното и ранно печатно книжовно наследство. Елена Узунова запозна участниците с използването на COBISS при описанието на ръкописите в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, като една споделена практика с другите балкански обществени библиотеки. Мери А. Джонсън анализира опита на Хилендарската изследователска библиотека на Университета в щата Охайо при описването и опазването на микрофилми от ръкописи и при дигитализирането на цветни микрофилми на хилендарски грамоти. Андрей Бояджиев и Григор Бойков разискваха отделни примери на електронни модели, създавани в рамките на проекта за електронно описание на различни извори, пазени в Зографската света обител. Стефан Пеев представи работата си по създаването на нов фонт за стара кирилица, наречен Супрасълски. Въпросите за фонтовете и електронните каталожни модели и на създаване на една обща среда за електронно описание на ръкописи и документи, различни по тип и език, но принадлежащи на една библиотека, бяха широко дискутирани в рамките на тази кръгла маса, като за това допринесоха с изказванията си Анисава Милтенова, Хайнц Миклас, Ралф Клеминсън, Антоанета Гранберг, Димитър Пеев и др. Дебатите след последната кръгла маса прераснаха във финална дискусия на конференцията, която се обедини около увереността на участниците, че манастирската библиотека и архив, съхранени и използвани във времето като една неделима единица, трябва да бъдат изследвани чрез холистични подходи, изискващи обмяна на информация и опит между учените, изучаващи различни по вид извори, написани на различни езици и шрифтове през различни периоди.

Линк към програмата тук.