Певчески ръкописи

Сбирката от славянски певчески ръкописи в Зографската света обител

В Зографската света обител са запазени повече от 330 самостоятелни архивни единици от певческите ръкописи и певческите ръкописни фрагменти, от които над 230 са славянски, повече от 80 гръцки и 6 влашки, писани на кирилица.

Славянските певчески ръкописи в Зографското книгохранилище чисто формално биха могли да се разделят на 4 основни групи:

  • Първата група включва ръкописи и ръкописни фрагменти. Според начина им на съхранение се разделят на три по-малки групи: а) ръкописи с подвързия; б) ръкописи без подвързия и в) ръкописни фрагменти.
  • Втората група включва ръкописни добавки в печатни книги от Зографското книгохранилище.
  • Третата група включва ръкописни добавки в славянските и гръцките ръкописи, намиращи се в Зографското книгохранилище.
  • Четвъртата група включва ръкописи на петолинейна нотация.

В тематично отношение колекцията от певческите ръкописи на Зографското книгохранилище тематично съдържа (най-често под формата на конволюти) всички типове певчески сборници: Антология, Възкресник, Псалтикийна литургия, Славник, Минейник, Триод/Пентикостар, Ирмологий и др., необходими за извършване на богослужебните последования от денонощния, месечния и пасхалния бого¬служебен кръг според светогорския устав.

Те са писани, събирани и комплектувани съгласно богослужебните нужди на манастира: някои са с практическо богослужебно приложение (за левия или десния певчески лик или за някои от параклисите, килиите, скитовете или метосите); други са чисто с педагогично приложение, като учебни помагала (или чернови), а трети са за частно ползване (обикновено фрагменти).

Най-ранният запазен ръкопис с Хрисантово-Хурмузиева нотация, датиран според бележката на писача, е Пс. 110 – Антология, писана от даскал Спиридон Хилендарец през 1837 г., а най-ранният певчески ръкопис, който е произведение на самата Зографска певческа школа е от 1853 г. според бележката на писача – Пс. 107 – Антология (Сборник с песнопения от светата Литургия, Достойно ест и Задостойници), събран и написан от стареца схимонах Григорий, първопевец Зографски – в него са запазени песнопения, съчинени от него самия.

В колекцията се пазят и ръкописи, писани на други места – манастирите Хилендар и Дохиар на Света Гора, Рилския манастир и др.

В репертоара на славянските певчески ръкописи наблюдаваме един завършен цикъл не само на преводни, но и на авторови творби, характерни за светогорската богослужебна практика, където водещи са произведенията на зографските отци. Същевременно обаче тя отразява певческата традиция и на различни други школи на Балканите.

Зографската сбирка е особено ценна за проследяване на развитието на новата метода, тъй като съдържа многобройни преводи от старата на новата метода. Всъщност издаването на четиритомния певчески сборник от 1905 г., издание на манастира Зограф, където срещаме множество подобни примери, е плод именно на този труд. В сборника има и много песнопения само според новата метода, първоначално подбрани от ръкописите и многообразното творчество и богатия опит на певческите школи, формиращи славянската певческа традиция на Света Гора и Балканите. Тук има както преводи, така и собствени песнопения на братята от Зограф.

Предстоящото подробно описание на посочените ръкописи е породено от чувството за дълг към книжовно-певческото дело на братята на Зографския манастир, които векове съхраняват и преподават богослужебната и певческа традиция на източното православно пеене.

Съставил текста: Гоце Ристески