Певчески ръкописи

Сбирката от славянски певчески ръкописи в Зографската света обител

В Зографската света обител са запазени повече от 330 самостоятелни архивни единици от певческите ръкописи и певческите ръкописни фрагменти, от които над 230 са славянски, повече от 80 гръцки и 6 влашки, писани на кирилица.

Славянските певчески ръкописи в Зографското книгохранилище чисто формално биха могли да се разделят на 4 основни групи:

  • Първата група включва ръкописи и ръкописни фрагменти. Според начина им на съхранение се разделят на три по-малки групи: а) ръкописи с подвързия; б) ръкописи без подвързия и в) ръкописни фрагменти.
  • Втората група включва ръкописни добавки в печатни книги от Зографското книгохранилище.
  • Третата група включва ръкописни добавки в славянските и гръцките ръкописи, намиращи се в Зографското книгохранилище.
  • Четвъртата група включва ръкописи на петолинейна нотация.

В тематично отношение колекцията от певческите ръкописи на Зографското книго¬хранилище тематично съдържа (най-често под фор¬мата на конволюти) всички типове певчески сбор¬ници: Антология, Възкресник, Псалтикийна литургия, Славник, Минейник, Триод/Пентикостар, Ирмологий и др., необходими за извършване на богослужебните последования от денонощния, месечния и пасхалния бого¬служебен кръг според светогорския устав.

Те са писани, събирани и комплектувани съгласно богослужебните нужди на манастира: някои са с практическо бо¬гослужебно приложение (за левия или десния певчески лик или за някои от параклисите, килиите, скитовете или метосите); други са чисто с педагогично приложение, като учебни помагала (или чер¬нови), а трети са за частно ползване (обикновено фрагменти).

Най-ранният запазен ръкопис с Хрисантово-Хурмузиева нота¬ция, датиран според бележката на писача, е Пс. 110 – Антология, писана от даскал Спиридон Хилендарец през 1837 г., а най-ранният певчески ръкопис, който е произведение на самата Зографска певческа школа е от 1853 г. спо¬ред бележката на писача – Пс. 107 – Антология (Сборник с песнопения от светата Литургия, Достойно ест и Задостойници), събран и написан от стареца схимонах Григорий, първопевец Зо¬графски – в него са запазени песнопения, съчинени от него самия.

В колекцията се пазят и ръкописи, писани на други места – манастирите Хилендар и Дохиар на Света Гора, Рилския манастир и др.

В репертоара на славянските певчески ръкописи наблюдаваме един завършен цикъл не само на преводни, но и на авторови творби, ха¬рактерни за светогорската богослужебна практика, където водещи са произведенията на зографските отци. Същевременно обаче тя отразява певческата традиция и на различни други школи на Бал¬каните.

Зографската сбирка е особено ценна за проследяване на разви¬тието на новата метода, тъй като съдържа многобройни преводи от старата на новата метода. Всъщност издаването на четиритомния певчески сборник от 1905 г., издание на манастира Зограф, къде¬то срещаме множество подобни примери, е плод именно на този труд. В сборника има и много песнопения само според новата мето¬да, първоначално подбрани от ръкописите и многообразното твор-чество и богатия опит на певческите школи, формиращи славян¬ската певческа традиция на Света Гора и Балканите. Тук има както преводи, така и собствени песнопения на братята от Зограф.

Предстоящото подробно описание на посочените ръкописи е породено от чувството за дълг към книжовно-певческото дело на братята на Зографския манастир, които векове съхраняват и преподават богослужебната и певческа традиция на източното православно пеене.

Съставил текста: Гоце Ристески