Османски архив

Османската архивна сбирка на Зографския манастир

Благодарение на предприетата реорганизация на Зографската библиотека и архив, където са налични множество османски документи, монашеското братство съзира потребността тяхното съдържание да бъде изучено по-задълбочено в рамките на целенасочените усилия за осветляването на общото книжовно и документално наследство на Зографската света обител. Екип от османисти се запознава с част от документите през 2014 г., а целенасочена работа по каталогизирането на османските документи в манастира започва през 2016 г., когато Зограф предоставя на изследователите дигитални копия. Османската архивна колекция, съхранявана в Зографската света обител, наброява около 800 отделни документа, с което се нарежда сред богатите архивни сбирки от османския период, оцелели в хранилищата на светогорските манастири. Досега проучените 667 документа датират от средата на ХV в. (най-ранният установен документ е от 1452 г.) до началото на ХХ в. (най-късният датиран документ е от 1911 г.), а известен брой документи (62 на брой) нямат дата и тяхното датиране предстои да бъде установено при по-задълбочено проучване на съдържанието им. Предстои дигитализирането на около 130 единични документа на османотурски език, които представляват различни по вид квитанции от втората половина на ХІХ и нач. на ХХ в.

Многообразието от османски документи, съхранявани в Зограф, е свидетелство за успешната интеграция на манастира в османската управленска система. Разновидността на документите отразява разглеждането на манастирските дела на всички нива от османската административно-правна система: те включват султански документи (фермани, берати), документи, издадени от централната султанска канцелария (буюрулдии и арзове), документи, отразяващи кореспонденцията между централната и провинциалната администрация (мектуби, тахрирати, шукки), документация, излязла от канцелариите на провинциалните ведомства (тезкирета, темессюци, тахвили, сенеди, илмюхабери, мюзеккирета) и такива, произлизащи от религиозните и съдебните провинциални органи като местните мюфтийства и кадийски съдилища (фетви, хюджети, илями, вакфиета).

Акт за учредяването вакъф

Копие от акта за учредяването на зографския вакъф (вакфие) съставено през март 1569 г., сертифициран от шейхюлисляма Ебуссууд ефенди.

Съдържанието на документите също свидетелства за стремежа на зографското братство да осигури съществуване си в рамките на османската държава. Монасите от една страна спазват условията, при които правата им са гарантирани от новите управници (особено що се отнася до правата на владение на манастирските имоти в условията на новата данъчна система), а от друга – се възползват от възможностите, предоставени им от тази система, при опазването и разширяването на своите поземлени имоти. Документи свидетелстват и за това, че зографското монашеско братство бързо усвоява особеностите на османската административно-правна практика и я използва умело, за да адресира своите проблеми, като търси тяхното разрешаване както от самия султан (свидетелство за което са запазените арзухали), провинциалните органи (както става ясно от няколкото мазбати), така и от местните мюфтии, които се произнасят по религиозно-правни въпроси, отправени от зографските монаси (фетви), и не на последно място – от местните съдилища (засвидетелствано от големия брой кадийски документи – хюджети). Съдийските решения изобилстват от примери, които осветляват историята на манастира, включвайки постановления по имуществени спорове с други манастири и частни лица относно имоти, придобити както в предосманската епоха, които продължават да са обект на претенции от един или друг манастир, така и решения, свързани с покупко-продажбата или отдаването под наем на недвижими манастирски собствености, придобити през османския период. Те също ратифицират дарения, направени на манастира от трети лица, разрешават условията на изплащането на дългове и т.н.

Голямата част от османските документи, съхранявани в Зограф, се отнасят до манастирската собственост и проблемите, свързани с нея, с данъчни плащания и финансови транзакции. Освен поземлените имоти на самата Света Гора, те засягат и манастирските метоси („чифлици“ в османската документация) извън полуострова, както и по-малките владения (включително ниви, лозя, гори, овощни градини, пасища), разположени в балканския хинтерланд (около и в Солун, по долината на р. Струма, в нахиите Каламария, Неврокоб, Зъхна, Сидрекапси), така и такива на полуостров Халкидики (Ормилия, Йерисос, Арсеница, Кумитиса), в сърцето на другите два ръкава от полуострова (Касандра и Ситония), и на близкия о. Тасос. Те осветляват в детайли историята и разрешаването на разразилите се спорове с другите светогорски манастири, в някои случаи датиращи далеч преди появяването на османците на Балканите. Османската архивна сбирка от Зографския манастир изобилства от документи, които разясняват как имотните диспути на манастира се водят с течение на години, понякога дори и с векове.

топографска карта от 1866_r

Oсманска топографска карта от 1866 г.

Съставил текста: Григор Бойков