Османски архив

Османската архивна сбирка на Зографския манастир

Благодарение на предприетата реорганизация на Зографската библиотека и архив, където са налични множество османски документи, монашеското братство съзира потребността тяхното съдържание да бъде изучено по-задълбочено в рамките на целенасочените усилия за осветляването на общото книжовно и документално наследство на Зографската света обител. Екип от османисти се запознава с част от документите през 2014 г., а целенасочена работа по каталогизирането на османските документи в манастира започва през 2016 г., когато Зограф предоставя на изследователите дигитални копия. Османската архивна колекция, съхранявана в Зографската света обител, наброява около 800 отделни документа, с което се нарежда сред богатите архивни сбирки от османския период, оцелели в хранилищата на светогорските манастири. Досега проучените 667 документа датират от средата на ХV в. (най-ранният установен документ е от 1452 г.) до началото на ХХ в. (най-късният датиран документ е от 1911 г.), а известен брой документи (62 на брой) нямат дата и тяхното датиране предстои да бъде установено при по-задълбочено проучване на съдържанието им. Предстои дигитализирането на около 130 единични документа на османотурски език, които представляват различни по вид квитанции от втората половина на ХІХ и нач. на ХХ в.

Многообразието от османски документи, съхранявани в Зограф, е свидетелство за успешната интеграция на манастира в османската управленска система. Разновидността на документите отразява разглеждането на манастирските дела на всички нива от османската административно-правна система: те включват султански документи (фермани, берати), документи, издадени от централната султанска канцелария (буюрулдии и арзове), документи, отразяващи кореспонденцията между централната и провинциалната администрация (мектуби, тахрирати, шукки), документация, излязла от канцелариите на провинциалните ведомства (тезкирета, темессюци, тахвили, сенеди, илмюхабери, мюзеккирета) и такива, произлизащи от религиозните и съдебните провинциални органи като местните мюфтийства и кадийски съдилища (фетви, хюджети, илями, вакфиета). Съдържанието на документите също свидетелства за стремежа на зографското братство да осигури съществуване си в рамките на османската държава. Монасите от една страна спазват условията, при които правата им са гарантирани от новите управници (особено що се отнася до правата на владение на манастирските имоти в условията на новата данъчна система), а от друга – се възползват от възможностите, предоставени им от тази система, при опазването и разширяването на своите поземлени имоти. Документи свидетелстват и за това, че зографското монашеско братство бързо усвоява особеностите на османската административно-правна практика и я използва умело, за да адресира своите проблеми, като търси тяхното разрешаване както от самия султан (свидетелство за което са запазените арзухали), провинциалните органи (както става ясно от няколкото мазбати), така и от местните мюфтии, които се произнасят по религиозно-правни въпроси, отправени от зографските монаси (фетви), и не на последно място – от местните съдилища (засвидетелствано от големия брой кадийски документи – хюджети). Съдийските решения изобилстват от примери, които осветляват историята на манастира, включвайки постановления по имуществени спорове с други манастири и частни лица относно имоти, придобити както в предосманската епоха, които продължават да са обект на претенции от един или друг манастир, така и решения, свързани с покупко-продажбата или отдаването под наем на недвижими манастирски собствености, придобити през османския период. Те също ратифицират дарения, направени на манастира от трети лица, разрешават условията на изплащането на дългове и т.н.
Голямата част от османските документи, съхранявани в Зограф, се отнасят до манастирската собственост и проблемите, свързани с нея, с данъчни плащания и финансови транзакции. Освен поземлените имоти на самата Света Гора, те засягат и манастирските метоси („чифлици“ в османската документация) извън полуострова, както и по-малките владения (включително ниви, лозя, гори, овощни градини, пасища), разположени в балканския хинтерланд (около и в Солун, по долината на р. Струма, в нахиите Каламария, Неврокоб, Зъхна, Сидрекапси), така и такива на полуостров Халкидики (Ормилия, Йерисос, Арсеница, Кумитиса), в сърцето на другите два ръкава от полуострова (Касандра и Ситония), и на близкия о. Тасос. Те осветляват в детайли историята и разрешаването на разразилите се спорове с другите светогорски манастири, в някои случаи датиращи далеч преди появяването на османците на Балканите. Османската архивна сбирка от Зографския манастир изобилства от документи, които разясняват как имотните диспути на манастира се водят с течение на години, понякога дори и с векове.
Съставил текста: Григор Бойков