Византийският архив на Зографския манастир
Документите от византийския архив на Зографския манастир ще бъдат издадени като Actes de Zographou в парижката поредица Archives de l’Athos от Костис Смирлис, Кристоф Жиро, Димитрис Кирицис и Генчо Банев. Изложеното по-надолу отразява накратко знанията, които имаме за архива днес (март 2020 г.).
От византийския период, който Archives de l’Athos приемат условно до края на XV в., зографският архив съдържа шестдесет и два автентични гръцки документа, от които тридесет и осем са запазени в оригинал, а останалите са познати от преписи (копия), извършени през средновековието или в по-ново време. Също така два от гръцките документи са запазени фрагментарно в превод на славянски език.
Най-ранният автентичен документ от Зографския манастир е от 980 г., а най-късният, влизащ в обхвата на византийския архив, е от 1483 г. Запазени са също и осем неавтентични гръцки документа, които са съставени през средновековния период, като в някои от тях се съдържа информация, която не знаем от други източници. С тези шестдесет и два гръцки документа византийският архив на Зограф е сред относително богатите архиви на Света Гора. Нарежда се заедно с архива на Дохиарския манастир в една средна категория, по-малък от архивите на Ватопед, Хилендар, Лаврата и Ивирон, и по-голям от сравнително малките архиви на останалите атонски обители.
Повечето документи са от периода между последната трета на XIII до края на XIV в. Само четири от тях са от ранния период на Света Гора (X–XI в.), като само един е от собствено зографския архив. Останалите три документа до края на късното средновековие са принадлежали на други обители, които в последствие заедно с архивите си стават собственост на Зограф. От XV в. са запазени само два документа. Що се отнася до относително големия брой документи от късния XIII и XIV в., картината в Зографския манастир е сходна с общата картина на атонските архиви. Тук също така наблюдаваме почти пълната липса на документи от другите периоди, което е характерен феномен и за други светогорски архиви.
Хрисовул (грамота) на Йоан V Палеолог от 1344 г., с който императорът отстъпва на пикерна Срацимир (знатен български сановник в двора на Иван Александър, 1331–1371) село Мармарион в долното течение на река Струма. Срацимир е пожелал да дари Мармарион на Зографския манастир и императорът му дава това право.
През средновековието периодът от късния XIII в. и XIV в. за Зограф е време на разцвет. Особено през първата половина на XIV в. собствеността на манастира твърде бързо се увеличава и развива благодарение на поредица от дарения от страна на византийския император, а също така на българския цар и двор. Сравнително големият брой документи от тази епоха отразява възхода на манастира, който позволява да бъде поддържан един добре организиран архив. Съответното обяснение би могло да бъде дадено за оскъдицата на документи през XI–XII в., когато Зограф е една скромна обител.
Що се отнася до XV в., липсата на документи се дължи на факта, че Македония само отчасти и за кратък период се намира в пределите на Византия. Също така през този период е доста вероятно манастирът да е загубил повечето от имотите си поради османското нашествие, както става и при другите светогорски манастири.
Добрата организация на архива от края на XIII в. до края на XIV е видна и от броя на преписите на документи, запазени от периода. Разполагаме общо с четиридесет средновековни преписа, предимно от XIV в., за тридесет и един от общо шестдесет и двата автентични документа на манастира, както и четири от осемте неавтентични документа, т.е. 50% от общия брой. В това отношение в Зографския архив се наблюдава нещо специфично в сравнение с останалите светогорски архиви, където са налични средновековни преписи само за около 10% от документите. Много от тези преписи най-вероятно са извършени в самия манастир.
Също така в Зограф се наблюдава един феномен, който, доколкото ми е известно, не се среща в друг византийски архив. Става дума за мащабна дейност на един преписвач, активен в периода от 1360 до 1380 г. От неговата ръка са преписани десет от автентичните документи и четири от неавтентичните. Тази дейност показва целенасочено съставяне на преписи, което по своя размах може да се сравни само със създаването на ръкописен кодекс. Следващата организирана дейност по преписване и съхраняване на архива се наблюдава в края на XVIII в. и особено през първата половина на XIX в., откогато са запазени седемнадесет преписа на средновековни документи.
Венец на тези усилия се явява кодексът, създаден от монасите през 1856 г. В този кодекс (или „кондика“) са преписани четиридесет и осем от шестдесет и двата автентични документа и седем от осемте неавтентични.
Съставил текста: Костис Смирлис