През двата дни на конференцията бяха изнесени 34 доклада от над петдесетте участници. Различните изследвания бяха организирани в тематични групи. На първо място беше разгледана „Сводната грамота“ – нейната история, историческият контекст при нейното създаване, връзката ѝ с други документи, различни подходи при проучването ѝ. Група доклади на историческа тематика беше обединена под названието „Зограф в контекста на християнските средновековни държави и ранната Османска империя“. В две секции на конференцията бяха представени много нови факти от по-новата история на манастира (XVIII‒XIX в.) и неговите връзки със света.

Основен акцент през вторият ден на форума бяха теми върху ръкописното наследство на манастира, редовно присъстващи на научните събития, организирани от светата обител. В три доклада беше представена и работата на библиотечния екип по каталогизирането и дигитализирането на немалкия книжовен фонд на Зографската света обител.

В рамките на конференцията бяха представени и редица проекти за издаване на някои от най-ценните и важни паметници от манастирския архив – издания, които ще бъдат напълно или частично подкрепени на Фондацията на манастира. В зала „Яйцето“ на централното крило на университета аудиторията беше запозната и с вече осъществени издания, плод на сътрудничеството между Зографския манастир и Софийския университет, сред които Каталог на славянските ръкописи от Зографската света обител (от №287 до № 405), Зографски съборник – сборник текстове от конференцията през 2017 и от работните срещи, проведени от зографските научни екипи в периода 2016-2018 г. и Пергаментни кирилски откъслеци от библиотеката на Зографската света обител – наборно и факсимилно издание на дванадесет пергаментни фрагмента от XI до края на XIV век (линк).