Сбирката от славянски ръкописи в Зографската света обител
Опис 1985
Каталог 1994
Векове наред Зографският манастир съхранява множество ръкописни и печатни книги. Най-същественото е, че не само ги съхранява, но че тези книги са четени от братството, а може би и от поклонници, че са част от живота на манастира. Някои от ръкописите са писани в манастира, други братството е поръчало на опитни книжовници извън манастира, трети са дарявани от поклонници за спасение на душата. Учените наричат такива сбирки „органични“, т.е. те са събирани векове от братството, четени са, подреждани са, подвързвани са, съхранявани са в една и съща библиотека и са притежание на една и съща общност. Именно такива сбирки са особено показателни за християнската духовност и култура – за търсената мъдрост в завещаното от древните и съвременните Отци на Църквата, за трудолюбието на християнските книгописци на Света Гора, на Балканите и отвъд тях, за човешкия порив към свещеното и любовта към писаното слово.
Колекцията от кирилски ръкописи на манастира Зограф е привличала и привлича вниманието на редица изследователи, български и иноземни, от XIX век до днес. Цялостно проучени и издадени обаче са немного ръкописи. Подробен опис е направен на 59 ръкописа (Христо Кодов, Божидар Райков и Стефан Кожухаров. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. T. 1. София, 1985). В публикувания през 1994 г. първи по-цялостен каталог на кирилските ръкописи в Зограф (Божидар Райков, Стефан Кожухаров, Хайнц Миклас, Христо Кодов. Каталог на славянските ръкописи в Библиотеката на Зографския манастир на Света Гора. София, 1994) авторите говорят за около 320 славянски ръкописа, от които каталогизират 286, създадени в широк времеви диапазон – от XI до XIX век (най-важните сведения от този каталог са дигитализирани на сайта на Зографската научноизследователска библиотека ). Днес, след обновяването на библиотеката от братството, вече са известни повече от 600 кирилски славянски ръкописа, датиращи от X‒XI в. до първата половина на ХХ в. включително. През 2017 г. излезе каталог, представящ ръкописите от № 287 до № 405 (Климентина Иванова, Елисавета Мусакова, о. Козма Поповски, Петко Петков, Андрей Бояджиев, Андрей Бобев, Любка Ненова, Маргарет Димитрова. Каталог на славянските ръкописи от Зографската света обител (№287‒405). Под общата научна редакция на Климентина Иванова. Зографски манастир, Света Гора Атонска, 2017). Каталогизирането на останалите кирилски ръкописи в манастирската библиотека предстои. Дигитални копия на славянските ръкописи в Зографската света обител са щедро предоставени от братството на Софийския университет и могат да се използват в библиотека „Филологии“ в цетралното крило на университета.
Както може да се очаква, повечето от съхраняваните в манастира славянски ръкописи съдържат библейски текстове (най-много са евангелията и псалтирите) и различни богослужебни текстове, включени в сборници, наричани триоди, минеи, служебници и требници, октоиси, пролози, молитвеници, но има също така и множество тълкувателни и поучителни текстове, истории за монаси и правила за монашески живот, жития на светци, номоканони (кръмчии), типици, поменици, преписи на граматики, писмовници, лековници и др. В ръкописите от сбирката на манастира Зограф се съдържат преводи на основополагащи християнски творби от св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св. Григорий Богослов, св. Кирил Иерусалимски, св. Атанасий Александрийски, св. Ефрем Сирин, св. Исаак Сирин, св. Анастасий Синаит, св. Иоан Лествичник, св. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин, св. Симеон Нови Богослов, св. Теодор Едески, св. Григорий Синаит, преп. Нил Сорски и много други.
Множество са ръкописите с творби, посветени на патрона на обителта св. великомъченик Георги (например със сигнатури № 55, 131, 146, 153, 157, 158, 180, 181, 189, 236, 258, 259, 267, 268, 270, 294, 324, 339, 346, 347, 357, 361, 371, 386, 388, 398, 400 и др.) и на Света Богородица, покровителка на Света Гора (например със сигнатури № 180, 243, 244, 256, 262, 267, 317, 324, 325, 339, 346, 347, 353, 361, 377, 381, 386, 388, 397, 400). Преписи има и на творби, посветени на Зографски светии: св. 26 Зографски мъченици (Зогр. 296, 302, 318, 354, 360, 361, 391 и др.), св. Пимен Зографски (Зогр. 296, 298, 335 и др.), св. Козма Зографски (Зогр. 235, 237, 319, 322, 335, 360, 361 и др.).
Най-старият ръкопис от славянската сбирка на манастира са т.нар. Зографски листове (сигнатура Зогр. 281), вероятно от XI в. (а може би и от края на Х в.) – два пергаментни листа, на които е преписан ранният старобългарски превод на правилата за монашеския живот от св. Василий Велики (ок. 329/330 – 1. I. 379): глави (въпроси) № 34 и 35 от т.нар. Пространни монашески правила (Κεφαλαία τῶν κατὰ πλάτος ὅρων). Не знаем имената нито на преводача, нито на писача, но тези отломки от голям кодекс са ценно свидетелство за книжовната работа в ранната епоха на средновековната българска книжовност ‒ преводът от гръцки на старобългарски книжовен език е направен по време на Първото българско царство, не по-късно от средата на Х в. Поради голямата ценност на тези фрагментите, тексът им е издаван три пъти – от Пьотр Лавров през 1926 г., от Пьотр Лавров и Андре Вайан през 1930 г. (с идентификация на гръцкия източник на превода) и най-новото издание (заедно с успореден гръцки текст от Patrologia graeca XXXI (3), col. 1000-1005) от Ангелина Минчева. Старобългарски кирилски откъслеци. София, 1978, стр. 39-45
Най-късните кирилски ръкописи от библиотеката на светата обител, които до момента са ни известни, са Зогр. 335 от 1951 г., съдържащ Последование на Панагията, и Зогр. 351 от 1952 г., съдържащ песнопения от литургията – и двата са писани от монах Панарет, който е бил библиотекар на светата обител. Всеки ръкопис, независимо дали е по-ранен или по-късен, е важно свидетелство за духовните стремежи на живели преди нас християни, за текстовете, които те са ценели, за дерзанията и уменията на онези, които са създали ръкописите или са ги използвали и са ги опазили. За мисловните нагласи на тези хора говорят изборът на текстове, правописът и езикът им, художественото оформяне на книжните тела, бележките на писачи и читатели, белезите от начини на използване и съхраняване на книгите.
Сред най-ценните ръкописи в библиотеката на Зографската света обител са три среднобългарски кодекса: 1) Драганов миней (сигнатура Зогр. 54), пергаментен ръкопис, писан от „окаяния Драган“ в края на XIII век и съдържащ оригинални (непреводни) песнопения за св. Иоан Рилски, св. Кирил и св. Методий, св. Петка Търновска (Епиватска), св. цар Петър, като певческата страна е белязана с невмен запис; 2) Радомиров псалтир (Зогр. 59) от последната четвърт на XIII в. с богата украса; 3) Лалоев апостол от 1359 г. (Зогр. 49).
Редица ръкописи пазят текстове, преводни и оригинални, от търновските книжовници, включително препис на Служебника на св. Патриарх Евтимий (Зогр. 103, Зогр. 46), на Житието на св. Петка Търновска и Житието на св. Иоан Рилски, съчинени от последния български патриарх преди Османското завоевание. В ръкописните книги в Зограф откриваме и други оригинални (непреводни) произведения като Канон за св. Димитрий Солунски от св. Методий, архиепископ Великоморавски и Панонски, Канон за ап. Андрей Първозвани от св. Наум Охридски, „За буквите“ на Черноризец Храбър, похвални слова на Григорий Цамблак, творби на Константин Костенечки, Рилската повест на Владислав Граматик, служби на св. Иоан Рилски и св. Петка Търновска, параклис за св. Стефан Дечански, молитви на св. Кирил Туровски и др. В манастира се съхраняват емблематични български текстове от XVIII век като автографа на История славянобългарска от преп. Паисий Хилендарски (Зогр. 43), т. нар. Зографска българска история в препис от 1785 г. (Зогр. 263), служебник, излязъл изпод перото на Софроний Врачански (Зогр. 128).
Както бе посочено по-горе, голяма част от ръкописите са създадени в самата обител, но има и ръкописи, донесени от другаде, например от български манастири като Етрополския и Рилския, от влахо-молдовските земи (особено от XVI в.) и източнославянските земи (особено от XVIII‒XIX в.). Други пък ръкописи, пазени или създадени в Зограф, днес са в хранилища извън манастира. Проучването на „пътищата“ на ръкописните книги разкрива богата картина на връзки на Зограф с други манастири и книжовни средища както на Атон, така и из други, по-близки или по-далечни, православни земи.
За много от ръкописите не знаем кой ги е писал, но не са малко и тези, в които писачите са оставили имената си, а други, неподписани от създателите си, са идентифицирани от учени по почерка. Така знаем, че в библиотеката на Зограф се пазят ръкописи, излезли изпод перото на известни книжовници като поп Иоан Кратовски (XVI в.), на Василий Софиянлия и Стефан, работили в манастира „Св. Троица“ край Етрополе, и на Аврам Димитриевич, работил в с. Сушица (дн. Карлово) ‒ и тримата от XVII в.; ръкописи от школата на преп. Паисий Величковски (от XIX в.); ръкописи, създадени през XIX‒ХХ в. от зографски монаси, например Иринарх, Мартиниан, Панарет. От книжовното богатство, пазено в обителта, научаваме за труда на редица други книгописци като поп Софроний (XV в.), иеромонах Никодим (XV в.), Венедикт (XV в.), поп Стойко (XVI в.), поп Петър от Баня (написал книга през 1543 г.), дяк Симон (1567), поп Лука Липицки (1550), граматик Теодор от с. Конак (1578), монах Симеон (1589), даскал поп Макарий (1710) иеросхимонах Теофил (1793), монах Фласиан от Св.-Троицко-Сергиевата лавра (1756), Димитър Митович (1863), Митрофан (1849) и много други.
Сведенията, които дават съхраняваните в Зографския манастир ръкописи, са многообразни и многопосочни – те са свидетелство не само за историята на книжовната култура на обителта и връзките на манастира с различни средища, но и за съдбата и облика на много хора, за техните тежния, стремежи и взаимоотношения, за любовта им към словото и Бога.
Съставител на текста: Маргарет Димитрова