Молдавски архив

Архивът с влахомолдовски документи на Зографския манастир

Молдовският архив на Зографската света обител е от особено значение за историята на манастира. Връзките на братството с днешните румънски земи са засвидетелствани още от началото на XV век. След падането на българската и византийската държава под османска власт именно молдовските воеводи са основни ктитори и защитници на манастира. Те нееднократно подновяват манастирските постройки, даряват книги, хоругви и имоти на братството. В различни периоди от своята история Зограф е имал като метоси до три манастира в границите на Молдовското княжество.

В архива се пазят 207 документа, от които 49 – на славянски, няколко на руски, един на италиански, един на еврейски и останалите на румънски. Документите от XV и XVI век са свързани основно с дарителската дейност на молдовските воеводи спрямо светата Обител, докато от средата на XVII век нататък става дума преобладаващо за документи, регулиращи управлението на Зографските метоси в Молдовското княжество – манастирите Добровец (Зографски метох от 1651, даден от воеводата Василе Лупу) и Киприяна (от 1698, даден от воеводата Антиох Кантемир).

Най-ранният документ в архива е един договор от 22 август 1416 г. между кир поп Дометиан иеромонах, вероятно брат на Бистричкия манастир в Молдова, и Зографския игумен кир Нифон. Договорът е парафиран от прота на Света Гора Макарий. За подписването му е съдействал влашкият воевода Мирчо Стария, който е бил в родствени отношения с видинските царе. Съгласно договора Зографският манастир по молба на молдовския воевода Александър Добрия, ктитор и пособник на Светата обител, дава Селинския скит на кир поп Дометиан, като след смъртта му той трябва да остане подчинен на Бистричкия манастир .

Най-ранният документ, свързан с Влахия е една дарителска грамота от влашкия воевода Александър Алдя от 9 февруари 1433 г., по силата на която манастирът получава годишна финансова помощ в размер на три хиляди аспри . Десетина години по-късно, на 26 май 1442 г., монасите получават аналогична финансова помощ и от владетеля на Молдова Стефан II .

От всички молдовски и влашки воеводи най-мащабна дарителска дейност развива молдовския господар Стефан III Велики (1457–1504). Свети Георги е бил негов покровител. Според преданието именно с помощта на свети Георги Стефан Велики побеждава турците в паметната битка при Васлуй през лятото на 1475 г.Той дарява две везани хоругви на Зографския манастир. В хода на войните от началото на 20 в. едната от тях с образа на свети Георги попада в Румъния, където се пази и в момента, докато на манастира е предоставено копие. Веднага след победата си над турците през 1475 г. Стефан Велики строи помещение за кораби и мелница на зографската арсана (пристанище), които могат да се видят и досега. Запазен надпис гласи: „Иоан Стефан воевода, по Божия милост господар на молдавската земя, син на Богдан воевода, сътвори тази къща за кораби в годината 6983 (1475)“. През 1502 г. той обновява и съборния храм на манастира и построява нова трапезария. Няколко десетилетия преди това той учредява болница към светата обител и определя годишна рента за поддръжката ѝ. Синът на Стефан Велики Богдан III Криви (1504–1517) продължава делото на своя баща, като препотвърждава на манастира придобивките, дадени от баща му и построява отбранителна кула зад сградата на баща му, която също е налична днес. . Наследникът на Богдан Стефан Млади също потвърждава на свой ред дарението на своя дядо . Другият син на Стефан Велики, Петру Рареш през 1533 г. купува мелница близо до зографския метох Каламария, която подарява на манастира. Това дарение е споменато в славянски надпис от параклиса „Свети Козма Зографски“ в католикона на манастира .

През последвалите столетия и до 60-те години на XIX в., когато манастирът окончателно губи своите метоси в Молдова, съдбата на българската светогорска обител е тясно свързана с тези земи. Зографски монаси са пътували често до манастирските метоси в Молдова, били са техни игумени и управители на различни части от имотите им. Игумени на Добровецкия манастир биват известни зографски монаси, най-именит от които е иеромонах Натанаил Зографски, по-късно Охридски и Пловдивски митрополит .
Влахомолдовският архив осветлява една важна страница от историята на Зографската обител и допринася за непрекъсваемостта на манастирската канцеларска документация през вековете.


  1. Ковачев 1943: XIV, Парпулов, Клеминсън 2011: 59–64, Pilat 2017: 55–64.
  2. Regel, Kurtz, Korablev 1969: 174–5; DRH, B, I: 136–7.
  3. DRH, A, I 1975: 211–2.
  4. Иванов 1931: 523; Năsturel 1986: 193.
  5. Marinescu, Mertzimekis, 2014, 49–54; Pavlikianov 2014: 55.
  6. Кирил 1952: 195–274.

Цитирана литература

Иванов 1931: Йордан Иванов. Български старини из Македония. София: Българска академия на науките.
Кирил 1952: Пловдивски митрополит Кирил. Натанаил митрополит Охридски и Пловдивски. София: Държавно книгопечатно предприятие „Дечо Стефанов“.
Ковачев 1943: Михаил Ковачев. Български ктитори в Света гора: исторически очерк, изследвания и документи. София: Печатница на Военно книгоиздателския фонд.
DRH, A, I: Documenta Romaniae Historica. Constantin Cihodaru, Ioan Caproşu, Leon Şimanschi (ред.), Bucureşti 1975.
Marinescu, Mertzimekis 2014: Florin Marinescu, Nikolaos Mertzimekis. Mănăstirea Zografu de la Muntele Athos şi Petru Rareş. O inscripţie referitoare la cumpărarea unei mori de apă în 1533. – Analele Putnei X, 49–54.
Pavlikianov 2014: Cyril Pavlikianov. The Mediaeval Greek and Bulgarian Documents of the Athonite Monastery of Zographou (980-1600). Critical Edition and Commentary of the Texts. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press.
Pilat 2017: Liviu Pilat. La începutul relațiilor moldo-athonite: solia lui Alexandru cel Bun la Zografu și problema „lavrei moldovenești”. – В: Relaţiile românilor cu Muntele Athos şi cu alte Locuri Sfinte (sec. XIV-XX). In honorem Florin Marinescu. Petronel Zahariuc (ред.). Iaşi, 55–64.
Regel, Kurtz, Korablev 1969: W. Regel, E. Kurtz, B. Korablev (изд.). Actes de l’Athos. IV. Actes de Zographou. Amsterdam.
Парпулов, Клеминсън 2011: Георги Р. Парпулов, Ралф Клеминсън. Румънци и славяни на Света гора през 1416 г. (Из историята на Сèлинския скит). – Старобългаристика ХХХV, No 2, 59–64.
Съставил текста: Димитър Пеев