Основна дългосрочна цел на проекта е да създаде интегрирана система за работа със Зографската колекция. Нейното постигане предполага изпълнението на следните задачи:

1. изработка на единни критерии за описание на документите,
2. създаване на тематични каталози, които ще позволят използване на информационния масив,
3. публикация на каталозите и организиране на информационна кампания в академичните среди за възможностите, които те предоставят.

Друга цел на предлагания проект е да насърчи студенти и изследователи с хуманитарни интереси в прилагането на “цялостни” и интердисциплинарни подходи в заниманията им с културното и историческо наследство на България. Задачите тук включват:

1. организиране на поредица от публикации на извори и други документи с висока научна стойност,
2. подготовка на серия открити лекции с представяне на теми и открития в полето на различните изследователски екипи,
3. монтаж и публикуване в дигиталната Зографска стая на избрани видео материали от изнесените лекции.

Пред научните екипи стояха няколко нелеки задачи пряко свързани с поставените дългосрочни цели на Зографския проект. На първо място трябваше да се синхронизират методите и подходите, които ще прилагат изследователските екипи. Поради различното естество на изворите и различните изследователски практики, възприети в отделните научни области, бе наложително да се изработят единни стандарти за работа. Това се постигна чрез редовни работни срещи между членовете на изследователските екипи. Резултатите от тези срещи бяха споделени пред по-широката научна общност, интересуваща се сходна проблематика, в двудневен научен семинар, който се проведе през месец октомври 2016 година. Виж повече тук.

Зографската света обител съвместно с Университетска библиотека към СУ „Св. Климент Охридски“ през 2014 година създадоха “Зографската дигитална научно-изследователска библиотека към Софийския университет”, където се намират дигитални копия на част от изследваните обекти – славянските ръкописи. Въпреки това нуждата, да се изследват някои аспекти на паметниците на място, а и недостъпността на част от изследвания архив извън обителта, наложи извършването на редица многодневни командировки до Зографския манастир. Събраните данни от тези работни посещения бяха регулярно представяни на различни по обем и значение научни форуми. Учени от нашите екипи участваха в две международни конференции в Солун и Будапеща и в два научни форума в Благоевград и Самоков.

Друга важна задача пред екипите бе събирането, представянето и популяризирането на събраната информация от изворите и резултатите от изследванията. Решено бе да се изработи единна дигитална платформа, която да съвместява всички постигнати резултати и да може да представя всички видове манастирски архиви като едно органично свързано цяло. Основата на тази платформа бе изработена в периода на проекта от екипа на проф. Андрей Бояджиев.

Главните задачи, върху които съсредоточиха усилията си, бяха:

1. изработване на общ компютърен модел за електронно описание на книжовните извори в Зографския манастир (ръкописи, грамоти, архиви), написани на славянски, гръцки, османски турски;
2. изработване на общ компютърен модел за електронно издание на книжовните извори в Зографския манастир (ръкописи, грамоти, архиви), написани на славянски, гръцки, османски турски;
3. изработване на модел за съотношение между описание, издание и метаданни;
4. изработване на скриптове за търсене и екстракция на информация.

Резултатите от поставените пред екипите задачи, техните решения и тяхното споделяне пред научната общност, с цел да бъде получена обратна връзка и градивна критика, бе реализирането на международна конференция. Тя се състоя в края на проектния период през месец октомври в Софийския университет. По време на конференцията бяха представени 21 доклада, организирани в общо 6 секции и кръгли маси. В конференцията с доклади или с изказвания на кръглите маси участваха учени от 9 държави: Австрия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Румъния, Русия, САЩ, Щвеция.

Официални езици на конференцията бяха български, английски и руски.

В рамките на проекта Зографски дигитален архив в СУ “Св. Климент Охридски“ бе издаден и каталог на 119 неизвестни досега ръкописи, съхранявани в библиотеката на светата обител. Тези ръкописи и няколко пергаментни фрагмента, малко известни на широката научна общност, не са били описвани досега. Повечето ръкописи са късни, предимно от края на ХVІІІ век до началото на ХХ век. (вътрешен линк към изданието!?).