Зографски дигитален архив в СУ „Св. Климент Охридски“. Част.2.
02.2018 – 06.2019 г.
Източник на финансиране:
1.Министерство на образованието и науката по договор (№ ДО 1-29/23.02.2018 г.) със Софийския университет „Св. Климент Охридски“
2.Зографската света обител, Атон.
Основни дейности:
І. Издаване на две научни книги.
1. Зографски съборник. Света гора, 2019, 998 стр. Съставители: Д. Пеев (гл. ред.), М. Димитрова, Е. Дикова, Г. Банев, Л. Ненова. Рецензенти: чл. кор. проф. Иван Добрев, проф. дфн Вася Велинова. Технически редактори: М. Мицкова, А. Бобев Оформление на корицата: Милена Вълнарова ISBN: 978-954-770-452-7 (Библиотека •Към изворите•). Tомът е резултат от десетгодишната дейност на братството на Зографския манастир, на различни научни екипи и отделни учени по опазването и проучването на културното наследство на манастира. В заглавието присъства думата „съборник“, защото отразява стремежа на работещите по проекта към съвместен, съборен начин на взимане на решения и труд, единствения начин за съзидателно взаимодействие между хората. Основно в сборника са включени статии, основаващи се на доклади, изнесени на работна среща на членовете на проекта през 2016 г. и на научната конференция през 2017 г., като към тях бяха добавени и други статии, отнасящи се до конкретни – преди всичко късни – извори в Зограф или за Зограф. На работната среща през 2016 г. се обсъждаха методи и подходи при изучаване на органична манастирска сбирка, съдържаща славянски, гръцки, влахомолдовски, османски извори, върху възможностите да се използват дигиталните средства за прилагане на холистични и интегрални подходи, когато се проучват различни по тип исторически източници. Акцентът на международната конференция през 2017 г. бе върху методите и подходите при описване на късни ръкописи (кирилски ръкописи предимно от XVIII – първата половина на ХХ в.) и документи. Сборникът съдържа 38 статии на български език от български и чуждестранни учени. Освен това на 123 страници са публикувани цветни илюстрации – за първи път са публикувани редица снимки от ръкописи и документи от Зографската обител, както и от други хранилища на ръкописи и документи, хвърлящи светлина върху книжовната дейност на обителта.
2. Пергаментни кирилски откъслеци от библиотеката на Зографската света обител. П. Петков, К. Поповски, А. Бояджиев, Света гора, 2019, 272 стр. Научен редактор Д. Пеев, технически редактор М. Мицкова, оформление на корицата: Милена Вълнарова, ISBN: 978-954-770-453-4. В книгата са издадени частично запазените най-стари кирилски пергаментни ръкописи, съхранени в библиотеката на Зографския манастир, създадени през Х - ХІV в. Изданието включва набор на разчетените текстове , техни снимки, с описание на палеографията и езика на паметниците.
ІІ. Дигитална платформа
Изграждане на дигитална среда за описание на ръкописи и документи, която позволява ясно да се откроят връзки между различни по тип извори, написани на различен език, с голямата и далечна цел в бъдеще тази среда, съдържаща описания на ръкописи и документи, да бъде интегрирана в Зографската електронна научноизследователска библиотека, която се развива като уникално място за съчетаване на описания на извори и информация за историята на Зографската света обител и ролята на манастира в културата на Балканите и специално на България. Проведени бяха две обучения на представители от различните екипи за работа с xml document encoding. Технологиите, с които се изгражда споменатата среда, са стандартизирани, с отворен код, прилагани в много други проекти, което гарантира, че данните ще бъдат съхранявани надеждно през годините и ще могат да се надграждат и усъвършенстват.
ІІІ. Описания на извори
Описания на извори от библиотеката и архива на манастира, непознати досега на науката и обществеността. В екипа, работещ по описанието на кирилските ръкописи, пазени в обителта, течеше работа по подготовката на описания на неизвестни досега на наука славянски ръкописи с инвентарни номера след 405. Бяха проведени 3 нарочни срещи за обсъждане на вече подготвени описания, на които се дискутираха отново проблеми на терминологията и спецификите на електронните описания. Екипът, работещ с османските документи, се запозна с предлаганата електронна среда и направи електронни описания на някои османски документи. Екипът, работещ с влахо-молдовските грамоти в архива на Зографския манастир, публикува първоначален списък (чек-лист) на грамотите в гореспоменатия сборник, и продължи работата по пълното им описание и издаване.
ІV. Научни събития
Провеждане Международна кръгла маса „Zograf Monastery and the Athonite Monastic Network during the Ottoman Era“, 23 февруари 2019 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя бе организирана от екипа, зает с изучаването на османския документален материал от архива на Зографския манастир. В нея участваха водещите световни специалисти в областта на манастирската и Светогорската история през епохата на османското владичество. В срещата се включи и библиотекарят на Зографската света обител, което позволи осъществяването на директен контакт между учените и братството и обсъждането на редица проблеми, свързани с опазването и обработката на османския архив. Нарочно зададеният фокус върху Зографската света обител позволи открояването на множество, свързани с манастира документи, които се намират в архивохранилищата на други светогорски манастири. На научния форум бе представена стратегията на екипа за обработка на документалния масив и се направиха важни стъпки в посока на възможна бъдеща интеграция на османските документи от други светогорски архиви, която ще позволи разкриването на далеч по-пълната картина на динамиката на манастирския живот под османска власт.
V.Електронен библиотечен каталог
Изграждане на софтуерна платформа за електронен библиотечен каталог на печатните книги в Зографската библиотека, съобразен с нейните специфични условия и фонд. За целите на каталогизацията беше събрано голямо количество библиографска информация от над 29 000 книги и бяха дигитализирани страниците с библиографски данни и приписки с историческа информация от 6150 книги. Създаденият информационен масив от данни ще позволи да се пристъпи към редакция и съществено допълване на библиографските записи в електронния библиотечен каталог. Събраха се и множество нови данни за историята и културата на четенето в манастира.